top of page
  • Team BKNews

Майката на Lee Ji Han със сърцераздирателно писмо към починалия си син


Внимание! Статията е с чувствително съдържание.


Актьорът Lee Ji Han изгуби живота си в трагичната вечер на 29 октомври, след трагедията в "Итеуон".


На 11 ноември, при пускането на национална петиция за издействането на специална работна група, която да разследва трагедията, членът на Демократическата партия в Корея Ko Min Jung прочете на глас ръчнонаписано писмо, което е получила от скърбящата майка на починалата звезда (публикувано и в Инстаграм профила на Lee Ji Han).

Въпреки че писмото притесни хората относно майката, то разчувства много, които оставиха в коментарите израз на любов и подкрепа. Ето какво гласи писмото:

Скъпи Ji Han,
винаги си имал такъв изпъкнал нос от деня, в който се роди. Никога не си ми създавал проблеми, докато те носех. Усещах те в корема си и те проверявах, за да се уверя, че си добре. Дори докато порастваше, беше такова съкровище, че се кълнях - можех да отгледам и 20 деца, ако всичките са като теб.
Премина през толкова много, работейки усилено за "Season of Kkokdu". Нито веднъж не пропусна да тренираш. И тъй като беше на стриктна диета, ме питаше: "Мамо, мислиш ли, че мога да хапна още?" Това винаги късаше сърцето ми. Бяхме близо до това да видим сериалът да се излъчва и цялата ти упорита работа да се отплати...така че все още не разбирам какво се обърка. Отказвам да повярвам в тези глупости, които ни се случиха.
Заспивам с твоя снимка до главата ми и с телефона ти в ръцете ми. Плаша се, когато зная, че слънцето ще изгрее пореден ден. Сърцето ми препуска. Помниш ли, когато ме питаше дали съм знаела колко ме обичаш? Помниш ли как държеше и стискаше ръката ми, когато се отбивах в стаята ти? Ти си най-ценното ми съкровище...Как да те пусна, когато ме остави така? Стотици твои приятели дойдоха на погребението, Ji Han. Накара ме да осъзная, че си бил на правилния път. И това ме съсипва още повече. Трудно ми е да намеря причина да продължа да живея. Трябва ли и аз да потърся начин да напусна тази земя? Ако трябва да продължа да живея, тогава бих искала да се скрия някъде, където никой не знае. Мисля за това - да оставя всичко зад себе си и да живея в тишина.
Страх ме е от изгрева на сутринта. Страх ме е, че ще огладнея, че накрая ще сложа храна в устата си. Предпочитам да зашия устните си. Как да продължа да живея, Ji Han?
Дори когато имаше нещо, което искаше да купиш, ме поставяше на първо място, защото не искаше да ме обременяваш. Винаги казваше, че ще си го позволиш, щом изкараш парите...Дори не знаех, че си доброволствал.
Наистина живя според думите: „Нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната ти ръка“. Ти имаше най-добрия дух. Ангел, който първо мислеше за мен и останалите. Как да те пусна...?
Когато видях полицията да ескортира катафалката с тялото ти, се почувствах разбита на парчета. Трябваше ли да съм благодарна за помощта им? Или трябваше да съм им ядосана, че не защитиха улиците на "Итеуон" по същия начин и те накараха да свършиш в тази катафалка?
Все още съм разстроена и толкова отчаяна. Обичам те, синко. Уважавам те и ми липсваш. Знам колко усилено работи, синко. Наистина ли няма начин да те видя отново...? Божичко, вземи мен вместо това и върни Ji Han. Моля Те, умолявам.
Бебето ми. Надявам се, че почиваш в мир, където и да си...и ще те последвам.
Към моя скъпоценен камък, от мама.


Източник: Koreaboo




bottom of page