Според проучване 80% от корейските ученици знаят името на Херман Хесе, а над 50% от тях са чели творбите му, преведени на корейски. Но защо този немско-швейцарски автор придобива значителна популярност, важаща и до ден днешен, в азиатска страна?
На първо място сред причините трябва да се отбележи нарастващият интерес към чуждестранната литература в Южна Корея през 20-те години на XX век и по-конкретно – към изучаването на немски в гимназиите.
Историческата реалност 7 години след края на Корейската война също тласка хората към по-лесното възприемане на героите на Хесе, които непрестанно търсят истината. Корея, се посочва в едно изследване, е в руини и по време на възстановяването “огромно мнозинство, особено интелектуалците, имат разногласия със собственото си общество и се опитват да избягат в един вътрешен свят”.
Персонажите в произведенията му, които се стремят към постигане на хармония и с това приличат на същински даоисти, все още резонират с азиатските народи. За Южна Корея се открива и още една възможна причина, криеща се в съвременността: изключителният натиск на образователната система в страната. Според една ученичка училището не предлага шанс за намиране на истинско призвание и въпреки че учениците се трудят упорито за яркото си бъдеще, не знаят какво би направило бъдещето им брилянтно. Възгледът си, отразен в статия на Korea Times, тя илюстрира с цитат от най-известната книга на Хесе – "Демиан":
Не исках нищо, освен да се опитам да преживея самородното, което съвсем естествено напираше за изблик у мен. Защо това бе неимоверно тежко?
Демиан проследява историята на Емил Синклер, който намира необичаен приятел и наставник в лицето на мъдрия за възрастта си Макс Демиан. Демиан, чието име е близко по звучене до гръцкото „даймон“ – демон, постепенно показва на Синклер, че не е нужно да крие тъмната си страна, а да се слее с нея, постигайки баланс, в който сам да може да преценява последиците от действията си.
Следи от Демиан могат да се открият навсякъде в Южна Корея: било то в многото преводи…
в тематично кафене…
в изложба…
дори в песента на BTS Blood Sweat & Tears, в която връзката може да се разбере чрез два ключови момента: думите на RM ("И той също беше изкусител, и той ме обвързваше с втория, със злия свят, с който не исках да имам нищо общо") и целувката на статуята в края на клипа – препратка към финала на книгата…
но най-вече в корейските драми, които придобиха популярност по цял свят.
Забележка: По-долу има минимални спойлери от драмите.
В драмата от 2015 г. The Producers Синди, певица, започнала кариерата си на 13 години, е човек, който не се открива лесно пред другите, и затова е позната като Ледената принцеса. Един от епизодите съдържа книгата и Синди успява да се припознае, когато прочита следното:
Никой не го обичаше, никой не беше близък с него…той беше добър ученик, но не се опитваше да угажда на никого.
Възможно е и многократно вече да сте срещали цитата:
Птицата се мъчи да излезе от черупката си. Яйцето е светът. Който иска да се роди, трябва да разруши един свят.
Откъсът носи смисъла на преодоляване на препятствията към търсенето на истинското си Аз.
Една от драмите, в които го срещаме, е The Glory. Хитовият сериал проследява историята на Moon Dong Eun – жертва на брутален тормоз в училище, която тръгва по пътя на отмъщението. В пети епизод Kang Hyun Nam – доверена помощница на Dong Eun, която пък от своя страна е тормозена от съпруга си, използва цитата с намерението двете да се сближат и отново да ядат яйца заедно. Dong Eun ѝ отговаря:
Птицата не може да излезе от черупката си. Ти си я сварила.
Макар че го казва саркастично, това ни препраща към друг въпрос: как една птица с отрязани криле може да излезе от черупката си, когато съдбата ѝ е била предопределена още с раждането и околният свят е бил само жесток с нея? Как може сама да избере живота си, когато още като ученичка се зарича Park Yeon Jin да стане единствената ѝ цел?
Може би отговорът се крие още в края на този епизод, когато тя споделя историята си пред Joo Yeo Jung – лекаря, на когото решава да се довери. Още нещо: за да излезе от черупката си, трябва първо да се освободи от всички предишни травми, които я задържат. В случая това означава и от майка си, която нито един път не е изпълнила функциите си, а дори напротив – готова е да я съсипе.
Сред драмите, които най-силно са повлияни от Демиан, се нарежда "Weak Hero Class 1". Тя е направена по уебтуна "Yakhanyoungwoong” и започва със същия откъс от книгата. Сюжетът се върти около Yeon Si-Eun – примерен ученик, който, въпреки че външно изглежда слаб, намира начин да се бори с насилието в училище.
В началото главният герой принадлежи, подобно на Синклер, към “светлия свят”, състоящ се от учителите и неговите родители. Скоро обаче той разбира, че ако иска да защити себе си, трябва да преоткрие и другата си страна – тъмната – и напълно да я приеме за част от себе си. Когато го прави, Si-Eun най-накрая постига хармония, дори и в очите на другите да изглежда, че светът му рухва. Да разгледаме поведението на героите от сериала в контекста на още няколко цитата от Демиан:
Външно бях уверен. Не се страхувах от хората, моите съученици бяха схванали това и проявяваха към мен едно тайно уважение, което често ме караше да се усмихвам. И ако исках, можех много добре да прозра повечето от тях, при случай дори да ги учудя с това. Само че пожелавах рядко или никога. Винаги бях зает със себе си, винаги с мен самия. И най-съкровено желаех най-после веднъж да изживея нещо, да дам нещо от себе си, да го излъча навън в света, да встъпя във връзка и борба с този свят.
Si-Eun е аутсайдерът в класа си, но не трябва да си правим извода, че е самотен. Прекарвайки повече време сам, той е имал възможността добре да опознае както себе си, така и съучениците си, които го тормозят. Ето защо, от една страна, има увереност в способностите си и щом моментът идва, се противопоставя на враговете си.
Според Демиан, който може да се възприеме като олицетворение на тъмната страна на Синклер, ако погледнеш човек достатъчно дълго и напористо, бързо ще разбереш дали е склонен да ти даде желаното, или не. Когато вижда страха на съучениците си в очите им, Si-Eun вече знае, че само едно задействане на химикала ще е достатъчно, за да отстъпят.
An Soo-Ho също не е част от никоя групичка, но всява респект, защото вместо да се стреми към някого друг, е съсредоточен върху себе си и това да изкарва прехраната си.
Да се отдалечаваш от себе си е грях. Би трябвало да можеш напълно да се приютиш в себе си като костенурка.
Oh Beom-Seok се сприятелява с Si-Eun и Soo-Ho, но не постига душевен мир и впоследствие предприема крайни действия, които застрашават живота му изобщо. За разлика от двамата си приятели, той изпитва несигурност и търси място, на което да принадлежи. Унижаван от баща си, но притежаващ пари, или уважаван от Si-Eun и Soo-Ho, но движещ се сред “загубеняците” на класа и лишаващ се от шанса да има статус? Невъзможността да примири тези светове има трайни последствия.
Не бива да се сравнявате с другите и ако природата ви е създала като прилеп, да искате да се превърнете в птица щраус. Понякога се смятате за странен, самоупреквате се, че вървите по други пътища, различни от тези на мнозинството. Трябва да се отучите от това.
Виждаме как Beom-Seok превръща в свой идол Soo-Ho, докато накрая всяко негово действие започва да го афектира. В приятелството обаче не трябва да има йерархия и като сам се поставя по-долу, постепенно ги губи.
Понякога работата ми изглеждаше така: ако на света не са потребни хора като мен, ако той не намира за тях по-добро място, по-високи задачи, те тъкмо пропадат. Нека светът понесе щетите.
Beom-Seok преминава към групичката на хората, които преди са го тормозили, защото може да спечели търсеното одобрение с най-лесното – пари. Отдавайки се на разрушителния си гняв, той оставя светът да понесе щетите.
Върху подобна тематика за сливането на доброто и злото в душата се основава и "Extracurricular", където главният герой живее и като сводник, и като обикновен ученик, който иска да постъпи в университет.
Така че актуалността на "Демиан" в Корея едва ли ще изчезне скоро и ще продължава да подтиква хората да създават собствени критерии за правилно и неправилно, или както е казал Хесе: "Всеки от нас трябва да открие за себе си какво е позволено и какво е забранено. Никога човек не може да върши нещо забранено и при това да бъде голям подлец. А и обратното – всъщност то е просто въпрос на удобство! Който е твърде ленив, за да мисли сам и да си бъде съдия, тъкмо той се приспособява към забраните, щом като са дадени."