top of page
  • Sakura

Уаби-саби: защо японската естетика приема несъвършенството?


Били ли сте привлечени някога от предмет на прашна витрина, чиито детайли са избледнели на слънцето? Или сте усещали носталгична топлина, след като сте открили изгубена реликва, докато сте се ровели из кутиите в дома на баба си и дядо си? Наслаждавали ли сте се на тържествена разходка сред природата или сте седели тихо и просто сте гледали как светът се носи в естествения си ритъм? Ако можете да се свържете с някое от тези преживявания, вече сте се сблъскали с концепцията за „уаби-саби“. Дори и никога да не сте изпитвали тези усещания, със сигурност ще искате да продължите да четете, за да научите повече за тази завладяваща японска естетика и как тя е помогнала за оформянето на някои от най-известните форми на изкуство.


Какво е уаби-саби?

На база въведението сигурно сте разбрали, че е малко трудно уаби-саби да се опише накратко. Поглеждането в произхода на думата и разбиването ѝ на две части може да ни помогне да разберем по-добре. Уаби-саби се състои от две думи - уаби означава нещо като „униние“, „горчивина“ или „намаляване до бедност“, докато саби описва „влошаване" или нещо „невдъхновяващо".


На пръв поглед дефиницията на тези две думи провокират меланхолия, но въпреки че на други езици думите подтикват отрицателни чувства на тъга, концепцията уаби-саби на японски придава чувство на топлина и живот, както ще обясним по-нататък.


Произход на уаби

С времето уаби започва да се превежда нещо като "оценяване на простотата или естествените състояния". Според философа Алън Уатс уаби представлява вид уединена самота.


Друга интерпретация може да бъде открита при Kazuo Okakura, автора на "Книгата на чая". Книгата целенасочено е написана на английски, за да запознае Запада с японската култура на чай и по-късно е преведена на японски след успеха на Запад. В нея Okakura описва уаби като „несъвършено“ или „непълно“, но с потенциал за подобрение. Има обаче скрито чувство на приемане на това несъвършенство от типа "каквото такова".


Споменаването на уаби от майстор на чая не е съвпадение, тъй като думата уаби е дълбоко свързана с уаби-ча - специален тип чаена церемония, започнала в Япония.


Произход на саби

Саби, от друга страна, произхожда от японския глагол “sabiru”, означаващ влошаване или загуба на блясък с течение на времето. Това обаче не е непременно нещо лошо, тъй като може да означава нещо, което ти е познато, не по-различно от антика или износена дреха. Думата саби започва да се асоциира с тихи места, липса на човешко присъствие. Разбира се, иронията е: как може човек да усети саби, ако е лишен от човечност? Чрез този парадокс можем да заключим, че саби е нещо като тихата самота на индивид, наблюдаващ естественото състояние на света.


Будистки учения, хайку и мимолетната красота на непостоянството

Уаби-саби е свързан и с дзен будизма, както и е отразен в японската поезия хайку. Известният поет Matsuo Basho е писал за спокойни езера, които отекват от гмуркането на жаба; забравения гроб на воин, заобиколен от висока трева, или мълчалив камък, изпълнен със серенада от цвърчещи цикади. Чрез своето хайку Basho уловява усещането за саби в уединението, естествената красота, течението на времето и непрекъснато изменящата се природа на това да си жив.


Тези усещания имат връзки с будистките учения, свързани със самия живот. Съществуването е белязано от три истини: непостоянство, страдание и празнота. Вместо да внушава, че трябва да изпадаме в самосъжаление, уаби-саби намира начин да обясни привлекателността на тези неизбежни концепции. Ако не можете да избягате, насладете им се и осъзнайте спокойствието да ги оставите.


Източник: Tsunagu


Comments


bottom of page