top of page
  • Sakura

Все още усмихнати 56 години по-късно: българските олимпийци, които се ожениха в Токио


НАЧАЛОТО

Диана Йоргова и Никола Проданов се запознават като тийнейджъри. Йоргова, талантлив атлет в дисциплината скок на дължина, и Проданов, талантлив гимнастик, били приятели за повече от четири години преди романсът им да разцъфне.


Като младо момиче, израсло в България през 40-те и 50-те години на 20 век, Йоргова, която сега е на 78, казва, че "'светът й е бил Олимпийските игри"'. Докато пътувала към Токио в началото на октомври 1964 година обаче, едва ли подозирала, че Игрите ще определят не само спортната й кариера, но и семейния й живот.


След Олимпийските игри през 1964 година вече било планирано двойката да сключи брак и били избрали дата:

26 май, рожденият му ден. - разкрива Йоргова.

Независимо от това, българският посланик в Япония имал други идеи. Дочувайки слухове, че има млада и влюбена двойка в отбора, той ги поканил в официалната резиденция и задал въпроса:

Бихте ли се оженили в олимпийското село?

Отговорът им бил положителен, въпреки че, както Йоргова признава, емоциите й били смесени:

Бях притеснена, защото си представях този ден с най-близките ми - родителите ни, познатите и приятелите, но те бяха твърде далеч. Затова не бях само развълнувана, но и тайно тъжна.
Също така не успяхме да се свържем с родителите си и да ги помолим за благословията им. Те също бяха изненадани да чуят новините от радиото, телевизията и да го видят във вестниците.

Йоргова обаче дала на родителите си повече от достатъчно, за което да се радват. На 22-годишната, която спечелила сребърен медал на Игрите в Мюнхен през 1972 година, грабнала шесто място с 6,24 метра.

Виждайки името си сред финалистите на светлинната дъска на стадиона, осъзнах, че мечтата ми се е сбъднала. - казва тя.
Беше наистина незабравим момента, когато бях на седмото небе от щастие, защото усетих удовлетворението от изпълнената задача и спазеното обещание, това, което дадох на себе си, треньора ми, отбора ми и страната ми.

Проданов, който също се състезавал на Олимпийските игри в Рим през 1960 година, решил да отбележи чудото със сватба по средата на Олимпийските игри.

МОМЕНТЪТ

След като изпълнили спортните си ангажименти, всичко било уредено. Може да са се изминали 56 години, но да чуеш Йоргова да говори за изживяването сега, изглежда, сякаш са се минали 56 минути.

Носейки най-красивата копринена рокля, бяла като сняга, с бели ръкавици, воал и обувки, видях Никола в първия му смокинг през живота. Наистина се чувствахме като принцеса и принц от приказките.
Залата беше препълнена с хора, някои бяха най-изявените спортисти, техните треньори и отбори, официални гости и журналисти. Официален човек беше представителят на Императорския двор, г-н Kyogi-san, невероятна чест за нас. Церемонията се състоя пред олимпийското знаме и голям плакат на олимпийския огън, под съпровода на древна шинтоистка мелодия - песен за благословия.
Отпихме саке, разменихме сватбените си обети и пръстени, разрязахме и опитахме удивително красива торта, най-вкусната в живота ни, на пет нива и с имената си до петте олимпийски пръстена. След ръченица с гостите тръгнахме със скоростен влак към индустриалния гигант Осака и древната столица Киото за медения ни месец.

Меденият месец бил само един ден, защото двойката несъмнено била необходима в Токио, за да участва в церемонията по закриването. Дотогава те били свикнали да бъдат в центъра на общественото внимание.


Ние с Никола се чувствахме пленени от деликатното им присъствие, грижите и вниманието им, истинската им радост и ентусиазъм по време на всяка наша среща, дори от време на време да се снимаме, да си кажем няколко думи, да раздаваме автографи или да разменяме сувенири. - разказва Йоргова.
По време на нашия меден месец с влак и престоя ни в Осака и Киото ние бяхме разпознати, поздравени и благословени навсякъде. Не сме свикнали с такова внимание и толкова топло и сърдечно посрещане, с весели викове и толкова много усмихнати лица, ние се почувствахме трогнати, зарадвани, готови да полетим на крилете на щастието.

А СЛЕД ТОВА?


Йоргова и Проданов се върнали в Япония само веднъж от Олимпийските игри в Токио през 1964 година насам, но изминали само няколко дена преди двойката да се върне в мислите си във ''втората им родна страна'".


Токио, Осака, Киото...Япония отбележи красивото начало на 56-годишната ни приказка и остана завинаги в сърцата ни. - споделя Йоргова.

Оттогава двойката, която отбележи в София завръщането си в България, е неразделна. Те имат две дъщери, едната от която родена преди майка й да скочи 6.77 м, печелейки среброто, и сега са горди баба и дядо на четирима. Ключът към дългия и щастлив брак зависи от това кого питаш.


За Йоргова всичко е свързано с общия интерес към музиката, поезията, архитектурата и пътешествията, но в очите на Проданов това е малко по-прозаично.

Тайната е в спорта. Спортът ни научи да имаме строга дисциплина и морал и да правим компромиси в човешките взаимоотношения.

Във всеки случай двойката очаква Олимпийските игри през 2020 година, които ще отключат още повече спомени.

Тук започна нашата щастлива семейна история и тя продължи 56 години. Историята, моралът и духът на великата японска нация винаги са били примери за следване в образованието и поведението на цялото ни семейство. - добавя Проданов.

Източник: Tokyo 2020

Comments


bottom of page