top of page
  • albenacacheva

Южна Корея губи мястото си в Съвета на ООН по правата на човека


Южна Корея загуби мястото си в Съвета на ООН по правата на човека, след като остана на пето място сред осемте държави, които се бориха за четири места, предназначени за Азиатско-тихоокеанския регион.


Управляващата партия в Сеул обвинява за загубата просевернокорейската политика на предишната либерална администрация на Moon Jae-in, заявявайки, че "такова дипломатическо фиаско вече е било очаквано", когато Moon е пренебрегнал въпроса за правата на човека в Пхенян заради "ръкостискане с Kim Jong-un".


По данни на ООН във вторник Общото събрание е избрало 12 държави за нови мандати в Съвета по правата на човека.


За четирите места, отредени за страните от Азиатско-тихоокеанския регион, Южна Корея получи 123 гласа, следвана от Бангладеш със 160 гласа, Малдивите със 154 гласа, Виетнам със 145 гласа и Киргизстан със 126 гласа. След Сеул се нареди контролираният от талибаните Афганистан, който получи 12 гласа.


Избраните държави ще изпълняват своите функции от 2023 до 2025 г.


Южна Корея имаше място в 47-членния Съвет по правата на човека през мандатите 2006-2008 г., 2008-2011 г., 2016-2018 г. и 2020-2022 г., но не успя да бъде преизбрана.


Резултатите бяха шокиращи за Южна Корея, която е деветият по големина донор в света за редовния бюджет на ООН за периода 2022-2024 г. Макар че Съветът по правата на човека не е правно обвързващ инструмент, той има значително политическо значение, тъй като е най-висшият орган на ООН по правата на човека, който следи за състоянието на правата на човека в държавите и проучва мерки за противодействие.


Служител в Постоянното представителство на Сеул към ООН заяви:

"Анализираме резултатите от гласуването."

Преди гласуването сред консерваторите се появиха опасения относно преизбирането на Южна Корея, тъй като предишната администрация на Moon заемаше пасивна позиция по въпроса за правата на човека в Северна Корея, докато водеше диалог с режима на Kim.


"Провалът вече беше очакван", написа във Фейсбук лидерът на управляващата Партия на народната власт (ПНВ) Joo Ho-young.
"(При управлението на Moon) Южна Корея не участва в съвместните предложения за резолюции на ООН, осъждащи престъпленията на Севера в областта на правата на човека от 2019 г. насам, докато (тогава управляващата) Демократична партия на Корея (ДПК) използва мнозинството си в Народното събрание, за да приеме закон, който забранява изпращането на листовки с антисевернокорейско съдържание през границата, което подкопава свободата на изразяване."

Администрацията на Moon се дистанцира от страните, които през последните четири години изготвиха и спонсорираха резолюциите за правата на човека по отношение на Пхенян. Въпреки че участва в присъединяването към консенсуса за приемане на резолюциите, този ход беше критикуван като опит да се избегнат търкания със Северна Корея.


Законът за борба с листовките влезе в сила на 30 март миналата година, но бе подложен на критики от международни правозащитни групи и САЩ, които обявиха забраната за значително нарушение на правата на човека и свободата на изразяване.


Joo добави, че Южна Корея е станала "покорна" на Северна Корея, която е единствената автократична държава в света и режим, насочен срещу правата на човека. Той заяви, че предишната администрация е "изоставила коалицията за правата на човека и свободата в името на ръкостискането със Севера".


Говорителят на ПНВ Park Jeong-ha заяви в коментар, че "ретроградното възприемане на правата на човека от страна на Южна Корея е пренебрегнато от международната общност". Park добави, че "Сеул е изгубил възможността да поеме водеща роля не само в международните, но и в севернокорейските въпроси, свързани с правата на човека".


Източник: The Korea Times


Comments


bottom of page