top of page
  • Sakura

Rental Nan mo Shinai Hito: изкуството в това да не правиш нищо и все пак да помагаш на хората

Актуализирано: 21.12.2022 г.


Как протича ежедневието ви? Най-вероятно ставате с мисълта: “Какво имам да свърша днес?”, а когато успеете, се чудите дали пропускате нещо. Животът в 21 век е динамичен – всеки се е забързал за някъде. Това е повлияло на начина, по който размишляваме, дотолкова, че хората, които си позволяват да си почиват, наричаме мързеливци, лентяи, дори айляци, ако вземем предвид и българската дума за такива хора с по-положителен смисъл.


Човек обаче е много повече от това, което върши. Това ни показва и драмата Rental Nan mo Shinai Hito, която ни пренася в Япония – една бързо развиваща се страна и все пак с проблеми, а именно депресията сред хората, демографска криза и смъртта от преработване, наречена ”кароши”. Главният герой Moriyama Shota напуска работата си и започва да предлага услуга, която е да не прави нищо. Да, прочетохте правилно. След като не прави нищо, единственото, което иска, е да бъдат покрити разходите му по транспорта и ако се наложи, храната и питиетата.


Въпреки че драмата не се отличава със заплетен сюжет и спиращи дъха обрати, успява да докосне сърцата на голяма част от зрителите и ги кара да се опитват да разберат по-добре останалите, тъй като всеки живее със своята болка, но можем да премахнем бремето от някого поне за малко и това не изисква кой знае какви усилия.

Така пред нас се разкриват историите на хората, решили да се възползват от необичайната услуга. Съпругата на Moriyama също подкрепя начинанието му.

Иска ми се утре никога да не идва – това са думите, които тя чула от него и тогава разбрала, че нещата не могат да продължават така.

Да, Moriyama не прави нищо и това означава, че няма да имат повече доходи, че тя сама ще трябва да се грижи за него и детето си, но животът на един човек е по-ценен от всичко. Ние обичаме близките си не защото те вършат много неща за нас, а просто защото са те и защото не можем да си представим и ден без техните думи, присъствие, усмивка…

След като си прави профил в социалната мрежа, започват да се трупат поръчки, а всеки клиент е различен и носи собствената си история. Един от тях например е жена, която е уволнена от работата си и трябва да си тръгне от столицата. Това, което иска от “човека, който не прави нищо“, е да бъде придружена до забележителност, за която осъзнава, че не е имала кога да посети и с кого да отиде, опитвайки се да се впише на работното си място. Друга история ни запознава с мъж, който иска някой да отиде с него, за да планира погребението си. Отказва се обаче, защото разбира, че няма да има кой да го посети, тъй като през цялото време се е съсредоточавал в това да изкарва прехрана за семейството си, но не и да бъде до него във важни мигове.



Сред последните клиенти е и човек с разтърсваща история. Такава, за която всеки може да даде преценка и да отсъди, вероятно отрицателно, но Moriyama никога не съди. Той може да “дава кратки отговори и нищо повече”. Отговорите на най-важните въпроси се крият в самите нас, а зрителят има свободата да даде крайната присъда. Въпреки това, вместо да оценяваме ситуациите и човека, се замисляме как ние бихме постъпили и дали дори не сме в подобно положение.


Навярно повечето хора биха си помислили: “Защо бих платил на човек, който не прави нищо за мен?” Но е факт, че такива услуги се предлагат от години в Япония и се превръщат в успешни бизнеси. Самият сериал е базиран върху историята на реален човек, а именно Morimoto Shoji, който споделя:

По време на студентските си дни бях учител в училище, така че си мислех, че бих бил добър в това да измислям въпроси за учебни материали. Тъй като обаче започнах да работя тихо сам по време на работа, ми беше казано да поставя повече акцент в работата в екип и да общувам с другите. Не обичам да ме карат да говоря с един и същи човек всеки ден и това ме затрудняваше да остана в компанията и затова напуснах след 3 години. След това се опитах да се занимавам с копирайтинг, но се провалих и в рекламната индустрия. Мислех, че редактирането ще ми подхожда, тъй като мога да се съсредоточа само върху работата си, но това също не се получи. Всичко, което се опитах да направя, се провали и това ме накара да не искам да правя нищо. И постепенно осъзнах, че имам по-силно желание да не правя нищо от всеки друг

Така той осъзнава, че може да е полезен на обществото по друг, свой си начин.


А и помислете: никога ли не сте искали някой да е до вас във важен за вас момент, да ви каже добра дума, преди да предприемете нещо, или просто да ви изслуша? Много хора се чувстват самотни, дори тези, които привидно имат хора, с които да говорят. Преди всичко живеем собствените си животи и колкото и да сме съпричастни с чуждите проблеми, мислим най-много за собствените си. Някои неща пък е по-лесно да споделим на напълно непознат, отколкото на човек, от чиято реакция се интересуваме.


Драмата е кратка, но е ценна сега, когато има празници, когато сме в пандемия и често се чувстваме самотни и изолирани, повече от всякога. Също така е ценна и във всеки ден от живота ни, за да ни напомня, че общуването не е само говорене, то е изслушване на събеседника, съпричастие към проблемите му и споделена радост на щастливите моменти. Освен това – да, денят ви е бил продуктивен, дори ако единственото, което сте направили, е да поговорите с близък за вас човек за две минути, защото времето не се измерва само в секунди, минути и часове, но и в спомени, споделени с околните.

Komentar


bottom of page