top of page
  • albenacacheva

Новото поколение преводачи от корейски предлага по-разнообразни гласове на английския пазар


Вечерта на 10 март Anton Hur е сам в апартамента си в Сеул и прекарва петия си ден в самоизолация след положителен тест за COVID-19.


Това, което прекъсва безцелния поток от мисли в този ден, е имейл от британското издателство "Honford Star", в който се казва: "Поздравления!".


С това Hur попада в дългия списък на кандидатите за Международната награда "Booker" за 2022 г., една от най-значимите награди в света, отбелязваща преводната литература на английски език, като преводач на сборника с разкази "Cursed Bunny" на Chung Bora, който се отличава от останалите жанрове. Сега остатъка от дните си в карантината може да прекара в размисли за това как тази новина може да промени живота му.


После идва още един имейл, този път от издателството Tilted Axis Press. Куиър романът на Park Sang-young - "Love in the Big City ", който той също беше превел, също получи номинация за международната награда "Booker"!

"Тогава си казах: това шега ли е? Шега? Трескав сън вследствие на COVID-19?" - спомня си 41-годишният преводач по време на скорошно интервю за The Korea Times.

Всяка година за наградата се състезават повече от 100 преводни художествени произведения, публикувани в Обединеното кралство и Ирландия, включително такива, написани от нобелови лауреати. А две от 13-те номинирани произведения са преведени от него.

"Чувството не беше като радост, а беше просто недоверчивост, като буквалното значение на думата, когато не вярваш, че това се случва, защото звучи толкова абсурдно."

На 7 април беше обявено, че "Cursed Bunny" попада в краткия списък от шест заглавия на наградата.


В допълнение към обявяването на наградата "Booker" редица преведени корейски публикации наскоро се появиха на първите страници на вестниците, след като получиха забележителни международни литературни награди. "The Disaster Tourist" на Yun Ko-eun, екотрилър с феминистки привкус, стана първият корейски текст, който миналата година спечели наградата Crime Fiction in Translation Dagger на британската Асоциация на писателите криминалисти (CWA).


Книгата е преведена на английски език от Lizzie Buehler, докторантка по сравнителна литература в Харвардския университет, която работи и по сборника с разкази на Yun, "Table for One", предвиден за публикуване през следващата година.

"За първи път преведох "Table for One", или поне част от нея, като дипломна работа в бакалавърската си степен. Наистина ми хареса" - казва Buehler пред The Korea Times, като добавя, че в крайна сметка се свързва със самия автор, за да преведе цялата книга, а по-късно и "The Disaster Tourist".

В Корея обаче честването на подобни литературни постижения и автори често изключва преводачите. Когато преводачите все пак се включат в дискусията, дебатът често не успява да премине отвъд обикновеното сравнение и контраст между изходния и преводния език и вечния аргумент, че "същността на Корея" по някакъв начин е "изгубена в превода".


Това, което е крайно недостатъчно представено, е мащабът на ролята на литературните преводачи извън изкуството на превода. Всъщност самият превод съставлява само малка част от тяхната длъжностна характеристика.

"Тази вълшебна издателска фея, която дава работа само на преводачите, не съществува. Аз съм вълшебната издателска фея, която обикаля и търси книги, които да преведе", споделя Hur.
"В общи линии трябва да си създам собствена работа."

Задачата на литературните преводачи е да установят пряк контакт с авторите и корейските издателства, които обикновено са притежатели на правата върху литературните произведения, за да поискат разрешение да направят извадка от интересуващото ги произведение. Още на този етап те трябва да се подготвят за най-лошия сценарий: категоричен отказ, като някои местни издателства, незапознати с процеса, дори поставят под въпрос мотивите или самоличността им.

„Дори след като получите необходимите права и завършите извадката, работата далеч не е приключила. Сега е време да се направи представяне на творбата пред англоезични агенции и издателства, като се напише предложение за книга, направят се подходящи сравнения с други книги на английски език, които могат да бъдат подобни на въпросната, и др.“
"Преводачите полагат много допълнителен неплатен труд. В известен смисъл трябва да бъдеш преводач и агент", допълва Buehler.

Целият процес на кандидатстване може да бъде труден, особено за преводачите на корейска литература, които през повечето време трябва да общуват с редактори и издателства, които не могат да говорят или четат оригиналния език.


Ако книгите са написани от автори, които никога преди това не са били превеждани на английски език - какъвто е случаят с " Cursed Bunny" на Chung и " Table for One" на Yun - как редакторите могат да определят дали те ще могат да бъдат публикувани?


Hur споделя:

"Единствените хора, на които могат да повярват, са други чуждестранни агенти, които също в по-голямата си част не умеят да четат на корейски, или преводачи като мен. Така че ние обикаляме и вършим работата, която обикновено вършат агентите, и получаваме тези договори. Има толкова много работа и документи, свързани с тази работа".

Сред всички корейски литературни произведения Hur се фокусира най-вече върху привличането на вниманието към автори и разкази, които се намират в периферията на местната литературна общност.

"Съществува този механизъм, съзнателен или не, на маргинализация в Корея по отношение на издателствата, финансиращите органи и академичните среди", споделя той.
"Така че моята мисия беше да разруша тези традиции и да отдам почит на литературата, която обичаме".

Той осъзнава, че често има разминаване между представите на местните институции за това каква корейска литература трябва да се превежда - все още фокусирани върху даването на трибуна предимно на хетеросексуални мъже на средна възраст - и това, което хората извън Корея всъщност искат да четат.


Произведенията, които го привличат, включват динамични разкази, посветени на жените, научна и спекулативна фантастика, както и куиър литература.

"Cursed Bunny" и " Love in the Big City" са най-новите примери, които говорят за ангажимента му да изведе тези маргинализирани теми и елементи в светлината на прожекторите.


"Cursed Bunny" може да се опише най-добре като завладяваща смесица от абсурдистки истории, които черпят от научната фантастика, ужасите и фентъзито. Необяснимо странните елементи, включени в историята за злодеянието и отмъщението, напомнят на читателите за съвсем реалните ужаси на патриархата и капитализма, които съществуват в този свят.


Междувременно „Love in the Big City" е откровено изображение на съвременната корейска куиър сцена, тъй като проследява пътя на един млад гей към самоосъзнаване и борба в любовния му живот.


Съзнателно направеният избор на Hur да представи такива произведения извън корейския литературен елит е още по-значим, като се има предвид, че той е един от само тримата преводачи на пълен работен ден, живеещи в Сеул, натоварени със задачата да представят корейската литература на англоезичния свят. Всъщност сегашният размер на пазара на корейски текстове в англоезичната сферата може да поддържа само такъв малък брой преводачи, обяснява той.

"Те вече имат голям вътрешен пазар с толкова много книги на английски език, които се издават всяка година, че не се нуждаят непременно от литература от други страни", заяви той, като добави, че само 3 до 5 процента от всички книги, издадени в САЩ и Великобритания, са преводни произведения.
"А от всички преводни книги само около 1 процент са корейски. Така че пазарът е много, много малък."

Buehler отбелязва по подобен начин, че англоезичният литературен свят може да бъде "затворен в себе си". Хората не са принудени да излизат от зоната си на комфорт, за да търсят активно книги и писатели извън англоезичния пазар.


Това прави "чудо", както се изразява Hur, всеки път, когато корейска книга бъде публикувана на английски език, да не говорим за включването ѝ в дългия списък за международната награда "Booker".


Но в същото време двамата преводачи признават, че до известна степен е настъпила промяна в масовото признаване на преводната корейска литература на английския пазар, особено през последните пет години.

"Не мисля, че английските читатели са толкова уплашени или подозрителни към преводната литература, колкото бяха преди", сподели Buehler.

Доскоро превеждането на книги, особено на такива, които са написани на "незападни" езици като корейския, се възприемаше по-скоро като академично занимание, добави тя. Тази представа допринесе за стереотипа, че такива текстове могат да бъдат по-трудни за четене и по-малко достъпни за обикновената публика.

"Но мисля, че преводите, които излизат сега, често са малко по-популярни по отношение на сюжета и привлекателността им за широката публика. А и самите преводачи идват по-скоро от средите на творческото писане, отколкото от академичните среди", добави тя.

В резултат на това някои преводачи на корейска литература като Buehler избират да посрещнат читателите на тяхното ниво и да използват преводните текстове, за да ги потопят в историята, вместо да използват по-академичен подход, който може да рискува да изглежда по-малко убедителен за чуждоезичните читатели, за да остане текстът по-верен на "оригинала".


Тъй като англоезичната аудитория на корейската литература продължава да расте, макар и умерено, Hur призовава корейските притежатели на права и издатели да имат повече доверие на преводачите, когато става въпрос за придобиване на правата на литературни произведения.


Според него редица издатели все още остават недоверчиви, дори до степен на враждебност, въпреки ролята на преводачите за увеличаване на световната популярност на корейската литература и в някои случаи за повторното попадане на книгите в местния списък с бестселъри, когато са обявени за носители на престижни награди.

"Бих искал те да спрат да правят това, защото в крайна сметка всички имаме една и съща цел: всички искаме корейската литература да успее и да процъфтява."

Източник: The Korea Times

bottom of page