top of page
  • albenacacheva

1 март: Ден на движението за независимост в Корея



Историята на Корейския полуостров през 20. век е изключително динамична и изпълнена с промени и сътресения в политически план. След като Япония започва своята инвазия на запад в края на 19 и началото на 20 в., Корея попада почти веднага под нейното владичество. Това слага края на династия Чосон, управлявала малко над 500 години. Днес се навършват 103 години от Първомартенското движение за свобода в Корея.


След окончателната колонизация на полуострова през 1910, японците налагат някои нови правила, които корейците трябва да спазват. Периодът на колонизация е разделен на три части. Първият период, който трае между 1910-1920 г., се нарича “Период на военната асимилация”. През това време японците прилагат военен натиск над корейския народ. Промени настъпват в много сфери на ежедневния живот. През 1911 г. над 15 000 държавни служители са заменени. Начело на управлението на цяла Корея застава Тераучи Масатаке - първият генерал-губернатор. Корейското кралско семейство остава в царския дворец в Сеул и получава специален статус и „защита“ от страна на японския император Мейджи.


Особено в първите години на колонизацията военната полиция присъства навсякъде - в управата, в училищата и по улиците. Военните полицаи наблюдават всяко движение на корейците и се опитват да ги „възпитават“. Тяхната задача е да контролират населението и да пропагандират настъпилото „ново време“ в страната. Също така образователната система е променена и японският постепенно измества корейския от занятията в учебните заведения. Започва масово преследване на въстанически групи. Целта е да превърнат корейците в "послушен, добросъвестен народ".


Военният натиск през първите 10 години от колонизацията пораждат недоволство и сред корейците в чужбина. Извън полуострова, област Маджурия е центърът на движението за независимост. С основаването на Корейската социалистическа партия през 1918 г. се развива комунистическата идея за бъдещето на Корея, повлияна от Съветския съюз и Китай. Това ще изиграе важна роля след края на Втората световна война. В САЩ бъдещият първи президент на Южна Корея Сънгман И и корейската общност там полагат усилия от далече да върнат независимостта на страната си. На други места също възникват призиви за свобода, като например в Токио и Берлин, където корейски студенти изразяват публично мнението си за поробената родина. В Токио на 8 февруари 1919-а е обявено приемането на Декларация за независимост. Декларацията за независимост е изготвена както от интелектуалци, така и от представители на будистки и християнски групи. Съдържанието на декларацията е: "Чосон като независима държава и народът на Чосон като свободен народ“.



На 1 март 1919 г. студенти и интелектуалци излизат на улиците в Сеул и обявяват независимостта на Корея. Последвалите в цялата страна протести са кърваво потушени. Първомартенското движение изненадва японците, които смятат корейците за „послушен народ“. Декларацията за независимост е подписана от 33-ма интелектуалци. Строго колониалното управление през първите десет години и тенденцията в света след Първата световна война (1918 г.) за самоопределяне на народите допринасят за ескалиране на напрежението сред корейците. Емоционален принос към избухването на протеста е смъртта на крал Коджонг на 22 януари 1919. Спекулира се, че смъртта му се дължи на заговор от японска страна към него. Това допълнително допринася за недоволството на корейците.



В Първомартенското движение участват 2 023 089 души .Загиналите са 7509, а 46 948 души са арестувани. Целта на протеста за освобождение на Корея от Япония не е постигната, но едно от последствията е изразяването и заявяването на корейската позиция пред света и стремежа на народа към свобода. Това събитие е и най-голямата съпротива на корейците в колониалния период. След 1920 г. следва промяна в японската колониална политика. Започва периодът на културната асимилация, когато протичат политически и обществени реформи. Основано е правителство в изгнание в Шанхай, което служи като център на движението за независимост и стои във връзка с организациите в Корея.


Движението, което започва от Сеул, се разпростира из цялата страна и продължава до края на май. Неочакваното разпространение изненадва японската военна полиция, която чрез насилие потушава протестите. Въпреки неуспеха, това е най-значимото събитие от периода на японската колонизация.

Comments


bottom of page