top of page
  • Sakura

Хикикомори - животът между 4 стени


Японското общество е известно със строгите си норми, от които не можеш да се отклоняваш. За да бъде успешен, един японец той трябва да учи, след това да учи още, като отиде в университет, и да започне да работи. Установено е, че японците прекарват повече от 80 часа месечно на работа, често работят извънредно и дори съществува термин за смърт от преработване -"кароши".


В училище пък нещата не са по-различни - учениците страдат от натиска да се впишат и често пъти - да следват пътя на родителите си (това е важно за японците, тъй като са страна, която е по-групово ориентирана). Статистиката сочи, че броят на самоубийствата е огромен, а най-много такива случаи има, когато започват учебната година и изпитите. Безспорно Япония е една от най-развитите страни и работи като една добре смазана машина, но какво коства това на психичното здраве на хората, където тази тема е табу?


Отговорът намираме в социалния феномен, наречен "хикикомори". Това са хора, които се изолират от външния свят и не излизат от дома си поне шест месеца. Обикновено са млади, но се установява, че възрастта, за която се отнася феноменът, се увеличава все повече - от 15 до 39-годишни. Броят им е около 1 милион, което само показва колко е сериозен проблемът.

Хикикоморитата спят през деня, а през нощта четат, гледат телевизия, играят игри и се хранят. Често родителите им се грижат за тях, докато са в това състояние. Те изгубват желание да се социализират, а това води до редица други психични заболявания като депресия, агорафобия и паническо разстройство.


Ето какво споделя едно хикикомори:

Започнах да обвинявам себе си, родителите ми също ме обвиняваха, че не ходя на училище. Тогава започнах да се потискам. След това постепенно започнах да се страхувам да излизам и да се срещам с хора. Не можех да се измъкна от къщата си.

Има ли лек?

Липсата на добра комуникация между родителите и детето е една от причините, поради която човек, който е хикикомори, трудно може да намери изход от ситуацията. Колкото повече време даденият човек се самоизолира, толкова по-сложно става нормалното му завръщане в обществото.

Конкретно решение още не е намерено, затова съществуват различни методи като например наемане на фирма, която принудително кара хикикоморито да излезе. В този случай обаче нещата се влошават още повече и психолозите не го препоръчват, като се вземе предвид, че това би довело само до агресия. Има предразсъдъци, свързани с тях, предизвикани от случки.

През 2000-ата година един 17 годишен младеж, определен като хикикомори от пресата, отвлича автобус и убива един от пътниците. По-късно всъщност се оказва, че момчето в действителност е било хикикомори, но родителите му в отчаянието си го поверили на болница за душевноболни, за период на наблюдение от два месеца.

Няколко дни след това медиите определят други крайно жестоки криминални прояви като извършени от хикикомори. Например случаят с мъж, който отвлякъл деветгодишната Сано Фусако и я държал затворена в продължение на девет години и два месеца. Или случаят с Цутому Миядзаки, който през 1989 г. убил четири млади момичета.


Затова друго решение предлага неправителствената организация "New Start", където такива хора имат възможност да работят и да общуват с хора и това да доведе до започването на нормалния им живот. Също така доброволци пишат писма, адресирани до тях.

Въпреки опитите проблемът е твърде голям, а хората, които са избрали да живеят като хикикомори, са наречени "изгубените деца на Япония". Твърди се, че броят им е много по-голям, отколкото се предполага и че всъщност не засяга само Япония, а и някои от европейските страни.

Comentários


bottom of page