top of page
  • albenacacheva

Съдбата на преподаватели по корейски език разкрива другата страна на Корейската вълна


В третата глава на романа "Korean Teachers" (Учители по корейски) на Seo Su-jin трима преподаватели по корейски език в университета „H“ в Сеул се срещат на вечеря в първия ден на есенния семестър с надеждата за безпроблемен учебен срок.


Докато чакат да им сервират ястията, един от тях задава следния въпрос: "Колко души са уволнили този семестър?"


Отговорът е доста равнодушен: "Около седем?"


Никой на масата не си спомня имената на нещастните преподаватели. Едно нещо обаче тримата знаят - че те са били най-ниско оценените преподаватели от страна на студентите.


Тъй като броят на чуждестранните студенти, които се записват в школата по корейски език към университета „H“, се променя всеки семестър поради неочаквани проблеми с визите и пътуванията, администрацията твърди, че няма нужда да държи в готовност толкова много почасови преподаватели - особено тези, които са били определени като "некомпетентни" в очите на студентите. Но дали наистина са такива?


Дебютният роман на Seo проследява четирима учители по корейски език, работещи в езиковата школа на университет в Сеул, в продължение на една академична година, като всяко действие е посветено на един главен герой: Seon-yi през пролетта, Mi-ju през лятото, Ga-eun през есента и Han-hee през зимата.


С безпристрастен, почти хирургически тон, романът разкрива как езиковата школа работи, като мобилизира високообразовани жени и ги подлага на токсична работна среда, както и на несправедливи условия на работа. Преподавателите са вкарани в цикъл, в който се наемат за кратък период като почасови лектори, оценяват се, класират се и се заменят - подобно на стоки.


В тази дълбоко порочна система всеки преподавател е принизен до обикновено колелце в машината и често е принуден да мълчи, когато се сблъсква със социални и етични предизвикателства, включително сексизъм и расови предразсъдъци.


Носител на литературната награда Hankyoreh 2020, книгата е преведена и публикувана на английски език през март 2022.

"Целта ми беше да обрисувам откровена картина на невероятно сложната и многопластова реалност, с която се сблъскват преподавателите по корейски език всеки ден", сподели авторът в скорошно интервю за The Korea Times.

Самата Seo, която е сертифициран преподавател по корейски език, преподава в няколко университета в Сеул от 2016 до 2019 г.

"Исках да разруша илюзията, че тези високообразовани инструктори, които по някакъв начин се възприемат като посланици на корейската култура във вълната на глобализацията, са третирани и компенсирани добре."

Въпреки че "Korean Teachers" е художествена творба, много от разгърнатите тревожни събития - от откриването на незаконно направени снимки на преподаватели, които се разпространяват в социалните мрежи с обидни хаштагове, до лектори на ръба на уволнението поради бременност - са вдъхновени от реални преживявания на авторката или нейни колеги.


Тъй като интересът към изучаването на корейски език в световен мащаб продължава да расте благодарение на възхода на страната като голям културен фактор - нещо, на което самата Seo е станала свидетел и в Сидни, където се намира в момента - рядко срещаният поглед към "другата страна" на корейската вълна в книгата е както навременен, така и значим в повече от един аспект.

"Ето и храната за размисъл, която исках да предложа, докато пишех този роман: дали сме готови да обсъждаме лесно пренебрегваната сянка зад корейската вълна, историите на експлоатираните групи работници зад великолепието на така наречената "к-култура" - сподели тя.

Условия на труд на преподавателите по корейски език


Преподавателите по корейски език в университетите са подложени на условия на труд, които са доста различни от тези на професорите в същия университетски кампус.


Всеки от четирите семестъра в езиковите училища е с продължителност само 10 седмици, което означава общо 200 часа на учебен срок. На всички преподаватели на непълно работно време се полагат определен брой учебни часове в рамките на този лимит. Тъй като трябва да подновяват договорите си всеки семестър, те биват уволнявани, ако по някаква причина не им бъде възложен час за конкретния семестър. Дори и след като им е гарантиран клас, часовете им пак могат да бъдат неочаквано намалени поради по-малък брой студенти през даден период.


Но езиковите учители помнят самите занятия наистина като незабравимо и ползотворно преживяване, каза Seo.

"Имаше моменти, в които нямах търпение да се върна в школата, особено след като виждах как моите ученици разказват забавни вицове, използвайки нов набор от корейска лексика, която бяха научили. Това беше моментът, в който успяхме да се сближим истински и да общуваме помежду си отвъд езика и националността ни, което все още си спомням с много добро."

Това, което обаче накърнява и дори унищожава тези приятни спомени, е не друго, а порочната система за оценяване от страна на студентите - която класира всеки корейски учител според получените оценки, като впоследствие определя всичко - от трудовия му статус до поощренията.

"Всеки семестър бях обзета от стрес. Не можех да спра да мисля за това как всеки момент, в който общувам с моите ученици, ще бъде гледан под лупа и оценен по-късно", отбелязва тя.
"С течение на времето ми стана трудно да говоря с тях от сърце, тъй като искреността винаги можеше да бъде разбрана погрешно. Това в крайна сметка се отрази на динамиката на отношенията ни."

Макар че оценката на студентите може да изглежда като точен показател за работата на инструктора, реалността е далеч от идеална.


В книгата се обяснява, че за разлика от професорите, индивидуалното ниво на компетентност на преподавателите по корейски език не успява да окаже голямо влияние върху резултатите от оценяването. Тъй като всички учебни материали - от учебниците и работните листове до примерните изречения и упражненията за всяко граматическо правило - са предварително определени от езиковата школа, на преподавателите не е дадена голяма възможност да изследват свободно различни методи на преподаване.


Вместо това се забелязва, че има други определящи фактори, които влияят на оценката от страна на студентите като тяхната националност и нивото на класа, а преподавателите в началните класове често получават по-високи оценки за преподаване на по-лесни и по-малко изтощителни материали.


В една от частите на романа се прави пряка връзка между културния произход на студентите и моделите им на поведение за оценяване на техните преподаватели:

"Европейските студенти, особено тези от Германия, не дават на учителите си 9 точки (от 10), освен ако не ги харесват много. Китайските студенти от друга страна дават направо десетки, без дори да четат въпросите, докато японските студенти внимателно четат всеки въпрос, преди да решат колко точки да дадат. Това беше правилният начин за оценяване, но беше вбесяващо за преподавателите, които се нуждаеха от поне девет точки, за да запазят работата си."
"Като азиатка, живееща в австралийското общество, която е преживяла дискриминация въз основа на моята идентичност, се опитвам да бъда чувствителна и внимателна по всяко време, когато става въпрос за расови предразсъдъци", сподели Seo.
"Този вид система за оценяване обаче започна да насажда в мен неуместни расови предразсъдъци. Започнах да се отдръпвам от всяка възможност да преподавам на клас за напреднали или на студенти от определена държава. Системата ни превърна в непознати за нас хора".

За много от преподавателите часовете вече не бяха платформа за страстни разговори с учениците за любовта им към корейския език, а просто инструмент за получаване на по-добри резултати от оценяването, за да могат да запазят работата си.


Авторката допълва, че редица нейни бивши ученици са се свързали с нея след публикуването на книгата на корейски език през 2020 г., много от тях с пълно недоверие.

"Те ми разказваха как нямат никаква представа, че формулярите за оценка, които са попълвали без много да се замислят в края на всеки семестър, имат силата да уволнят човек."

Но, разбира се, "Korean Teachers“ не сочи с пръст към конкретна група лица, независимо дали става дума за преподаватели, които мълчат, за чуждестранни студенти или дори за ръководните лица, които отговарят за разпределението на часовете и занятията.


По-скоро говори за това как и преподавателите, и студентите могат да станат жертва на експлоататорския характер на езиковите училища, които печелят от корейската вълна, за да управляват нещо, което по същество е бизнес.

"В известен смисъл всички ние сме жертви, но в същото време винаги можем да станем извършители в очите на другите", отбеляза Seo.
"Исках да кажа, че ако не се изправим лице в лице със системата и не се борим заедно за промяна, завинаги ще останем в този омагьосан кръг, в който продължаваме да се експлоатираме и малтретираме един друг несъзнателно."

Източник: The Korea Times

留言


bottom of page