Първият анимационен пълнометражен филм в Азия е „Princess Iron Fan" от 1941 г., разказващ за двубой между Краля на маймуните и отмъстителна принцеса, чието ветрило е необходимо, за да бъдат потушени пламъците в село. Когато обаче сте били по-малки, сигурно сте гледали безброй филми на Дисни или японски анимета като „Сейлър Муун“ и „Покемон", но никога не сте чували за популярна китайска анимация, макар че само децата в страната осигуряват над 300-милионна публика.
За да открием причината, трябва да се върнем в самото начало. Братята Wan израстват в неартистично семейство – баща им е бизнесмен в Nanjing, майка им – домакиня. Въпреки това те преследват мечтата си да се занимават с изкуство и всички завършват такова училище освен най-големият от тях Laiming, който прекъсва заради финансови затруднения и се обучава сам. Първият ангажимент за пионерите се оказва кратка реклама за пишеща машина, а през 1935 г. излиза и първата китайска анимация със звук „The Camel’s Dance".
Филмите, които се правят през този период, са силно вдъхновени от китайската култура, било то от литературата, картините или операта. Например героите в „The proud general" от 1956 г. са със заоблени и плавни фигури, точно като рисуваното по време на династия Tang.
Емблематични са и филмите „Where is Mama" (1960) и „The cowboy’s flute" (1963) със стил, наподобяващ разтекло се мастило – идеята е, че както предметите са с неясни очертания, така и понякога на нас хората ни е трудно да изразим в думи какво чувстваме.
Кулминацията на всички тези усилия виждаме в „Havoc in Heaven". Първоначално проектът на братята пропада, тъй като продажбата на филмово оборудване донася повече приходи от произвеждането на филми. След основаването на Shanghai Animation Film Studio по-късно нещата се подреждат и „Havoc in Heaven" получава шанс. Историята на Краля на маймуните се превръща в една от най-обичаните китайски класики. Филмът е на 77-о място за най-висок рейтинг в Douban, заглавието става нарицателно за човек, който създава бъркотия, и римейковете са безброй.
Да гледам филма, особено сега, е процес на възхищение относно работата и страстта на отдадения екип, който също така се е забавлявал да направи този шедьовър, докато анимационната индустрия е била нова и свежа. – споделя д-р Hui Miao, преподавател по кино в университета XJTLU.
Скоро прожекторите на вниманието угасват и с началото на Културната революция през 1966 г. Златната ера на китайското кино приключва. Много аниматори напускат – дали заради икономическите условия, или поради заплаха на работата им. Традиционните елементи в малкото анимации, които се правят, отстъпват място на пропагандата.
Завръщат се след 1976 г., но вече е късно. Докато Китай се връща към момента, в който развитието е спряло, Япония и Америка са напреднали в стилистичен и технически аспект. След икономическата реформа в Китай двата гиганта намират в страната подходяща публика и хора за аутсорсинг задачи. Това се отразява върху оригиналността на китайските аниматори и желанието им за иновации, но според експерти има и ползи, тъй като смятат, че мнозина трупат умения през това време.
Проучване привежда за пример два филма, като обяснява причините за успеха или провала им. Единият е „Thru The Moebius Strip" от 2006 г., който макара че е добре подготвен (разработен е с най-съвременната технология по това време – CG; наети са чуждестранни професионалисти), има ужасни резултати в боксофиса. Като причини за неуспеха са посочени липсата на стабилен сюжет и фокус върху технологията.
Вторият филм е „The Super Adventure" от 2009 г. Въпреки че използва прост метод за разработване, още в първия ден от премиерата си печели 1,18 млн. долара, което го прави по-популярен от „Мадагаскар 2" и „Болт". Сред причините за резултата е, че героите стават по-интересни с недостатъците си и вече не са идеалният пример за подражание.
Същата стратегия се появява и в „Ne Zha" от 2019 г., най-печелившата анимация в Китай и най-печелившата неамериканска анимация в САЩ. Базирана на познат герой от легенда във фолклора, анимацията разказва за изолирано от останалите момче, което се бори със съдбата си.
И „The White Snake", анимация върху известна легенда за змия демон и ловец,печели сърцето на публиката.
Често китайските анимации се съсредоточават върху конфуцианските ценности и културните елементи, за да привлекат местната публика. Зрителите извън страната обаче търсят истории, които не само са пълни с култура, но и такива, в които могат да се припознаят. За съпоставка Америка продължава да създава подобни продукции, но героите не са перфектни – напротив, вместо да са направени с идеята, че трябва да извадят поука, те са оставени да правят своите грешки и да се учат от недостатъците си.
В „Кунг-фу панда" По, ленива и непохватна панда, разбира, че е избрана да изпълни древно предсказание, а в „Мей Червената панда" главната героиня пораства и търси идентичността си, докато трябва да реши дали да послуша вътрешния си глас.
Donghua, тоест китайски анимета, направени по уеб новели също се радват на популярност. Авторът Mo Xiang Tong Xiu вече получи три адаптации на творбите си – на „Mo Dao Zu Shi", „Heaven Official's Blessing" и „The Scum Villain's Self-Saving System". Те не само вече имат изградена фен база, но и екранизациите оправдаха очакванията с дизайна на героите, всеки от които с ярък характер.
Платформи като Bilibili продуцираха някои от най-добрите китайски анимета и предстоят още, например адаптацията на "The Three-Body Problem", базирана на световноизвестна научна фантастика.
След десетилетия препятствия и търсене на характерен стил китайската анимация най-накрая набира скорост и макар че все още да е зад американските и японските си конкуренти, тя ясно вижда целта пред себе си: да се развие глобално.