top of page
  • Sakura

5 великолепни индийски исторически филма, които да гледате


Историята е неизчерпаем източник на вдъхновение за всеки човек, който се занимава с изкуство. Ето защо не е учудващо, че в индийското кино, което може да съчетава в себе си танци, музика, архитектура, литература и още много, могат да се намерят голям брой исторически филми. Въпреки че за тях са необходими стабилен бюджет и силни актьори, за да се покаже уважение към личностите, събитията или дори само към епохата (ако все пак сюжетът е измислен или ако не се следва хронологически и напълно достоверно случилото се), се сещаме за няколко продукции, превърнали се заслужено в класики:


“Джодха и Акбар”

Филмът проследява историята на Джалалуддин Мохаммад Акбар, останал известен в историята като великия могул Акбар, и принцеса Джодха. Любовта им пламва бавно, като успява да премине най-голямото препятствие – религията – чрез взаимно уважение и отстояване на принципите.


Ако сте го засичали поне един път под името “Императорът и розата” по bTV, няма как кинематографията да не ви е направила впечатление. В главните роли са Айшвария Рай и Ритик Рошан, които наистина са подходящи да се преобразят в такива особи, но освен това преди снимките те се научили как да се бият с мечове и да яздят коне. Облеклата са изработени, като всеки персонаж е взет предвид – от главните до обикновен минувач – а що се отнася до аксесоарите, са използвани 300 кг бижута. Музиката, която ще ви пренасе в друго време, допринася за цялостната атмосфера.



“Lagaan”

По-рано режисьорът Ashutosh Gowariker създава друг шедьовър. Номинираният за “Оскар” “Lagaan” се развива през 1893 г., по време на Викторианската епоха, в засегнато от суша индийско село. В момент на безизходица Bhuvan приема облог – той и останалите в селото да спечелят игра на крикет срещу безскрупулните британски управници, за да отменят данъците си за три години. Залогът обаче се оказва прекалено голям риск за обикновените хора, които едвам изкарват прехраната си. Така проследяваме как и най-ентусиазираните, и скептиците постепенно се убеждават, че могат да победят в игра, която дори не познават, защото имат най-ценното – надеждата.


Този сблъсък на култури и невероятното повдигане на духа на хора с един единствен шанс трогват зрителите и независимо от трудностите – Амир Хан, несигурен дали да приеме проекта, снимки при температури от 0 до 50 °C и липса на удобни хотели в околността, бюджетът от 5,3 млн. долара се отплати.


“Bajirao Mastani”

Основен враг на пешва (министър-председател) Баджирао Балад (Ранвир Сингх) е империята на мугалите. По време на военен поход войнът се влюбва в дъщерята на крал Чатрасал – Мастани (Дипика Падуконе). Любовта им е възпрепятствана от първата му съпруга (Приянка Чопра) и несъгласието на семейството му. “Bajirao Mastani” представя саможертвата, от една страна, и отдаденост, незасегната от смъртта, от друга.


Такъв филм изисква задълбочено проучване. Двама от дизайнерите посетили Пуне и Сатара, и то още преди да се срещнат с режисьора, за да научат повече за архитектурата. Следващият дизайнер се присъединява, за да проучи моголите. Като резултат, във Film City са изградени 22 места за снимки, като най-внушителни са репликите на Шанивар Вада и двореца Айна Махал. След проучване пък на платовете, цветовите палитри и изкуството на древната империя, са направени около 300 тоалета само за тримата главни персонажи. За някои сцени също трябва особено внимание – например основната бойна сцена, за която са използвани 800 статисти, 500 коня и 25 слона.

Айна Махал
Айна Махал

“Padmaavat”

Боливуд като че ли е намерил формулата за успеха, защото и този филм, точно като “Bajirao Mastani” и “Goliyon Ki Raasleela Ram-Leela”, е с участието на Дипика Падуконе и Ранвир Сингх, като режисьор отново е Бансали. “Padmaavat” ни връща в XIV век, когато султанът Алауддин Хилджи обещава на краля на Мевар да не разруши столицата му, ако му даде съпругата си Падмавати.


“The Guardian” описват “Padmaavat” по следния начин: “Не само екстравагантността хваща окото, но и прецизността, с която е приложена. Всяко завъртане на всяко сари и всяка стрела във всяка битка изглеждат водени от ръцете на ангели. Подобен излишък можеше да се окаже смъртоносен, но динамичното разгръщане на силата на звездите от старата школа поддържа почти всички сцени живи с вътрешно напрежение”. И макар че филмът предизвика дебати и преди, и след снимките, което доведе до протести от религиозни общности, атаки на снимачната площадка и заплахи към екипа на продукцията, той беше подкрепен от киноиндустрията и стана хит в боксофиса.



“Manikarnika: The Queen of Jhansi”

Филмът разказва историята на една от най-познатите индийски исторически личности, свързана с въстанието от 1857 г. – Лакшми Бай. Силната страна на продукцията се крие в две основни неща: едното е самият сюжет, базиран върху живота на вдъхновяващата кралица, и актрисата Кангана Ранаут, чиито роли са именно на такива независими жени. Израженията ѝ безпогрешно изобразяват кралицата на Джанси в решителни моменти – уверен воин, който също може да е раним, но е воден от чувството за дълг към родината, жертвайки всичко ценно за нея, и съответно от целта си да се съпротивлява срещу британското господство.





留言


bottom of page