Корейските драми са добре познати със своя лек и приятен за гледане сюжет, в който често откриваме историята на двама души, чиито пътища се пресичат в даден момент в лицето на любовта. Корейското кино обаче ни предлага много по-разнообразни истории и методи, които завладяват съзнанието и сърцето ни по различен начин, но ни карат да очакваме развитието на историята със същото вълнение и трепет. Изпълнена с напрежение и страх, който се поражда в нас с всеки кадър, драмата ,,Strangers from Hell” е един психологически капан, в който попада всеки неин зрител още с първия епизод. Драмата е изпълнена с актуални социални проблеми и общочовешки въпроси от всякакъв вид естество и по-конкретно:
,,Опознаване на истинската същност на човека извън пределите на обществените норми“.
Ето от какво още ставаме част заедно с историята - адът не е място, на което ще отидеш, ако си бил грешен приживе. Истинският ад са хората, които ни заобикалят!
,,Джънг У, не се доверявай на хората и се пази от тях!“
е майчиният призив, който ехти в главата на всеки от нас, докато бягството ни от омагьосания кръг мисли на насилие ни извежда не по-далеч от изходна позиция.
Драмата до голяма степен е съсредоточена през погледа на главния герой, което превръща историята в психологически и душевен лабиринт без изход, който накрая намира лъча светлина в мрака, но на каква цена? Четирите стени на стая номер 303 не трябва да създават илюзията у вас, че това е крепост, която ви пази в безопасност, защото дори когато затворите очи през тайния процеп в стената, едно жадуващо за човешката наивност око се задоволява с вашата неподозираща нищо крехка психика.
Когато осъзнаете, че безопасността ви вече не е нищо в сравнение с ,,изкуството‘‘, в което ви превръща вашият верен пазител: точно този, чиято усмивка пронизва тялото ви като бавно движеща се по него игла и който е неотлъчно до вас като сянка от най-кошмарния сън.
Тогава вече проглушителният смях на психопатите, които се огощават с прясното месо на случайно изчезналия по това време ваш съквартирант, ще ви се струва като отдих от непрестанните укори по време на работа, мъчителните спомени за несправедливост, пренебрежението към вас от най-близките ви и мисълта да убиеш с наслада.
Загубата на работа и приятелка са етапи, през които, макар и трудно, бихме могли да преминем, но когато изгубим себе си насред нищото, се оказва, че душата ни преминава през портала на психиката и отключва именно тези животински инстинкти у човека, които са ни нашепвали през целия ни живот за това какво се крие в нас и кои сме всъщност, крещейки:
“Убий! Убий! Убий!”
Comments