Важно: Статията съдържа чувствително съдържание.
“Първо, бих искала да се извиня, че не можах да контролирам емоциите си и вдигнах голяма врява днес. Знам, че причиних много проблеми на много хора и съжалявам…И съм сигурна, че е имало много статии от медиите, но знам, че някои хора може да не са искали да знаят всички смущаващи подробности. Много хора ме посетиха в дома ми. Съжалявам, че накарах всички да се тревожат. Все пак съм известна личност – така че някои от нещата, които казах и направих, не трябваше да ги казвам или да ги правя. Наистина съжалявам.
Преди няколко часа всички членове и мениджърите дойдоха на вратата ми. Седнахме и поговорихме. Отначало бях много разтревожена, защото Чимин дойде разстроена. Попитах я дали е дошла да ми се извини или да ми се ядоса. Спорихме още. Чимин продължаваше да иска нож, казвайки неща като: “Ще се разреши ли всичко, ако изчезна?” и други неща. Но накрая седнахме и поговорихме.
Продължаваше да ми казва, че не помни. Казах й всичко, което си спомням. Разбира се, не бях на ума си тогава, така че не помня детайлите. Но я погледнах в очите и обясних какво е направила и какво не е. Тя не можеше да си спомни. Оказа се, че Чимин си е помислила, че сме се сдобрили на погребението на баща й. Схващам, ако наистина не помни какво ми е направила, но ми се извини така или иначе, предполагам, че си е помислила, че всичко е било разрешено.
Но беше погребение. Отидох там от уважение и за да бъда до нея поне на този ден. Как един ден разрешава 11 години болка? Плюс това, въобще не говорихме за това какво е станало. Как можехме да говорим за нещо такова на такова място? Така че тогава се фокусирах върху това да я утешавам. На следващия ден пак си бях аз. Не мога да поправя това, което е било счупено, за една вечер.
Както и да е, продължавах да й го казвам и след известно време Чимин започна да ми се извинява, отново и отново. Другите членове говориха с мен още малко. Обещах им, че ще работя върху това да се подобря и няма да взимам никакви лоши решения. Сигурна съм, че и двамата ни бащи не гледат на добре на нас сега.
Имам предвид, не мога да пиша лъжи, така че, ако трябва да съм честна, когато Чимин се появи на вратата ми…Въобще не мислех, че се чувства виновна. Но продължаваше да казва, че съжалява…Да, чух я…но, хм. Наистина не знам как да го обясня. Честно казано, не видях нито един човек, който искрено съжалява. Но може да съм била предубедена, защото съм й толкова ядосана. Може би се опитвах да видя най-лошото в нея. Може да го е имала предвид, така че не искам да предполагам. Както и да е, искам да завърша историята си.
Ще се успокоя и ще получа професионална помощ. Ще опитвам по-усилено. И никога няма да предизвиквам такъв смут отново. Наистина съжалявам. Съжалявам. Ще работя върху това да ставам по-добра с всеки изминал ден. Знам, че днес направих нещата трудни за много хора, така че искрено се извинявам…
И знам, че още не гледам добре на Чимин – дори в този пост. Признавам го. Дори не помня извинението й. Мога само да повтарям в спомените си как е на вратата ми, ядосана. Но както казах, толкова съм ядосана, че нищо не мога да направя…Не мога да променя мнението си толкова бързо. Но ще се опитам. Казах, че бих…няма да говоря за това отново. Няма да публикувам за това повече, нито пък ще говоря несвързано така отново…Дори не знам как да пиша красноречиво, така че не знам дали има някаква логика. Но както и да е, наистина съжалявам.”
Comentarios