top of page
  • Sakura

“Пожелание за дълъг живот, който да споделяме под лунната светлина, макар и разделени от хиляди ли”

Есенният фестивал в Китай

На 15-тия ден от 8-мия месец по китайския календар се пада Есенният фестивал, наречен още Лунен фестивал. Това е вторият най-важен празник за Китай след Китайската нова година и е време, когато хората се събират със семействата си, за да го отбележат заедно.


Вярва се, че на този ден луната е най-ярка и пълна, а като всеки празник, и произходът на този е свързан с интересни легенди, които го правят още по-магичен.

Една от тях разказва за Chang'e и Hou Yi, който бил съпругът й и отличен стрелец. На небето имало десет слънца, които съсипвали реколтата и хората страдали заради тях, затова той свалил девет с лъка си и казал на последното: „От сега нататък трябва да изгряваш навреме и да залязваш навреме всеки ден и да носиш полза на хората!“. Wangmu, царицата на Запада, му дала еликсир за безсмъртие като награда. Тъй като Hou Yi не искал да оставя жена си, оставил еликсира на Chang'e, за да го пази. Един ден Pang Meng, ученик на стрелеца, дошъл в дома им и се опитал да накара Chang'e да предаде еликсира и в отчаянието си тя изпила съдържанието, изкачвайки се все по-високо, докато не се озовала на луната. От тогава на този ден Hou Yi поставя маса под луната, на която има храна, надявайки се, че ще се срещне със съпругата си. Това обаче е само една от версиите на историята, а друга, която също е често срещана, представя Chang'e като егоистична жена, която изпила еликсира нарочно.


Chang'e

Cr: Scebiqu, devianart 


Две предания, които няма как да забравим, когато споменаваме фестивала, са за Нефритения заек и за Wu Gang. Трима безсмъртни се превъплатили в бедни хора и помолили за храна лисицата, маймуната и заека. Лисицата и маймуната дали от храната си, но той като заекът нямал какво да даде, казал, че може да изядат него и скочил в огъня. Саможертвата трогнала безсмъртните и те го превърнали в заек от нефрит, като го пратили на луната и от този момент  той придружава Chang'e.


Нефритеният заек


Ако пък се вгледате внимателно в луната в ясна нощ, тогава ще видите черна сянка върху нея. Тази черна сянка е Wu Gang – мъж, който искал да стане безсмъртен, но направил грешка и бил изпратен да отреже лавровото дърво, растящо пред Лунния дворец. Колкото и пъти да се опитвал обаче, дървото зараствало и той трябвало да се опитва отново и отново – това било неговото наказание.

Wu Gang


Традиции


Ядене на лунни кексчета

Лунните кексчета са традиционни сладкиши с брашно, които могат да са с различен пълнеж като: боб, паста от лотосово семе, зелен чай и други. Легендата разказва, че те са помогнали за свалянето на Монголската империя през 14 век. Бунтовниците разпространили слух за смъртоносна болест, която може да бъде излекувана само с лунни кексчета, а когато хората нарязали сладкишите, намерили съобщение с датата на бунта - 15-ия ден от осмия месец на годината. В наши дни лунните кексчета се възприемат повече като мил жест, подарявайки ги в луксозни кутии, отколкото като нещо, с което в Китай обичат да се хранят. Проучване показва, че през 2017 година над 1,5 млн. лунни кексчета са останали неизядени и в боклука. Голяма част от местните не харесват това, че са прекалено сладки и трябва да се дъвчат много време, затова обикновено не са търсени извън празника.

Cr: Lee Xin Li


Пускане на фенери

Изработването и пускането на фенери е дейност, която сплотява семействата. Всъщност, дори формата на повечето от тях е кръгла – дума с близко произношение до “събиране”. Те могат да наподобяват животни, растения или цветя, а децата пишат пожелания на тях, след което ги пускат, за да озарят небето като светулки в нощта.

Драконов танц


В Хонконг пък улиците стават оживени, тъй като по традиция 70-метров дракон, разделен на 32 части и пълен със слама и тамян, танцува под барабанна музика.


Comments


bottom of page