Важно: Статията съдържа чувствително съдържание за самоубийство и тормоз.
Куон Мин А, бивш член на AOA, публикува пост в акаунта си в Инстаграм, разказвайки историята си за това как е била тормозена, докато е била в AOA, като дори опитала да отнеме живота си.
Тя оставила дългия отговор, след като видяла съобщение от потребител, което гласи: “Разкарай се, ку*ко.”
“Аз наистина, наистина искам да се махна, но трябва да се грижа за майка ми… А, повечето от вас ме наричат безмозъчна сега. Е, това е истина, безмозъчна съм. Не съм научила нищо, както трябва, и трябваше да изкарвам пари за семейството си, още откакто бях малка. Когато баща ми почина, бях в чакалнята, плачейки, а една конкретна онни (обръщение към по-възрастна жена, приятелка или сестра) ми каза, че вината за това, че атмосферата е лоша, е моя и че трябва да спра да плача. Тя ме издърпа до съблекалнята и аз казах, че съм толкова уплашена, тъй като баща ми умираше.
Мислейки за това, никога няма да забравя тези думи. Други случаи на тормоз? Други обиди? Всичко е наред, но бях наранена. Влязохме в същата кола, но по-късно трябваше да взема успокоителни и хапчета за сън, само за да мога да заспя, за да мога да изпълня графиците си, както трябва. Усещах, че нещата ставаха все по-лоши и заради тази онни дори опитах да отнема живота си.
Всичко е наред, ако не ме признавате за певица или актриса. Не съм добра в това и много качества ми липсват. Но бях щастлива, правейки го, работих наистина усилено. Това е нещо, което обичам и не ме стресираше. Честно казано, не исках наистина да напускам AOA, но заради някой, който ме мразеше бях тормозена 10 години. Честно казано, накрая просто исках да побеснея и веднъж да я напсувам…
В крайна сметка се отказах от AOA. Беше забавно да промотирам с другите членове. Неотдавна бащата на тази онни почина и сърцето ме болеше, но също се почувствах странно, знам тази болка. Отидох на погребението и веднага щом ме видя, започна да плаче и да ми казва, че съжалява и сърцето ми се сви в безполезност. Беше празно. Цялата вина беше изчезнала и изглеждаше, сякаш всичко отново беше наред, но бях толкова срината и бях уплашена.
Когато не бях там, докато промотираха…Разбира се, че си помислих, че мога да науча нещо или че ще лекувам депресията или паническото си разстройство, но много неща се случиха през това време…
Честно казано, толкова съм уморена. Нали, нетизени? Както хората казват в интернет, не знам коя съм и не знам какво правя, те не харесват да ме виждат, шумна съм, така че никой не иска да ме изслуша, но не съм родена, защото съм искала. Имам уста и имам ръце, но сега не мога да контролирам себе си и живея за майка ми.
Всичко е наред, ако не гледате на мен с любов, всичко е наред, ако не ми обръщате внимание, но просто ме оставете намира? Схващам, всичко е по моя вина.”
Някои вярват, че оннито, за което става въпрос, е Чимин, тъй като баща й почина през април тази година. Мин А публикува втори пост, съдържащ още повече подробности:
“Но причината, поради която говорих за тази онни от AOA, беше, защото когато баща ми беше диагностициран с последен стадий на рак на панкреаса, помислих, че баща ми ще си отиде, но се страхувах, че тази онни пак ще ми се скара. Също така се занимавах с индивидуални активности като актриса, както и с къбмек. Не исках да вредя на членовете, така че изпълних всичко по графиците и трябваше да запомня сценариите и освен това имаше много части, в които трябва да се усмихвам. Не можех да бъда погълната от мисли за баща си и си помислих, че трябва да си свърша работата добре, така че дори не можах да вляза в отделението. Той беше в последния стадий на рака, така че, виждайки го само кожа и кости, не можах да се сдържа и плаках. Сестра ми се обади и каза, че баща ми ме е търсил, нищо че вече не е можел да говори добре. Но ако бях плакала по време на графика ми какво бих направила, ако тази онни каже нещо?
Бях толкова млада тогава, така че си мислех, че трябва да бъда такава. Мислех си, че това е правилното нещо. Не исках да ми се карат. Можеше да виждам баща си повече, но не можех да го направя и трябваше да го изпратя, виждайки го само как затваря очите си и чувайки бибипкането. В скицника до него той беше написал със затруднение и крив почерк: Къде е дъщеря ми? Той го показал на сестрата, но тогава работех, така че нямаше как да отида. Но чух, че си уредила специално отделение и че си отменила целия си график. Надявам се това да не е вярно. Трябва и да си професионалист. Не плачи, става ли? Каза, че ще разваля настроението и ме попита защо трябва да внимаваш и заради мен, така че си се надявала да превъзмогна и това.
Все още не мога да залича този спомен. Думите, които онни каза, както и действията й. Дори и замъглено, все още помня всичко – остава отпечатък. Всеки път, когато това се случи, взимам лекарство и се опитвам да го превъзмогна, но мисля, че това с баща ми ще остане завинаги. Към онни, за теб това може да са просто думи, които си изрекла, но за мен беше нещо, което ме нарани. Накрая имахме 5 минути за нас и казах на онни, че е нещо, което ме е наранило тогава. Тогава тя ме погледна и каза: “Не мисля, че съм такава ужасна кучка, която казва такива думи.” Но друг член на групата каза, че наистина си казала тези думи, след като е събрала огромно количество кураж. Не отговорих, но вътрешно си мислех: “Ти дори човек ли си?” И си казахме чао.
Ако трябва да съм честна, не съм умна, така че паметта ми е ужасна, но има толкова неща от теб, които ще помня до безкрай. Но ще говоря само за едно нещо, за всеки случай. Споразумях се с компанията за терминиране – какво, ако ме накарат да платя неустойка? Не съм казвала всяко едно нещо, така че всичко трябва да е наред, нали? Благодарение на онни взимам по няколко лекарства всеки ден и лявата ми китка е толкова нарязана, че нервите не работят и щипе и боли.
“Но виждайки майка ми, трябва да живея, трябва да печеля пари. Затова усърдно ходя да лекувам белезите си и въпреки че все още имам кошмари, смешното беше, преди да напусна групата, всеки ден ходехме на питиета без онни и провеждахме разговори. Но все още не знаем това. Каква е причината, поради която не ме харесваш?”
Новата компания на Мин А пък отговори: “Не сме прекалено притеснени за ситуацията. Ние, като нейна компания, винаги я наблюдаваме, въпреки че взема лекарства за тревожност.”
В отговор на твърденията Чимин написа на стори в Инстаграм:
“Измислица.”
Това доведе до нови постове от Мин А:
”Разкрих само едно от 1000000000000 неща. Давай и кажи, че е измислица. Ще получиш наказание за това, не бъди такава. Има свидетели и доказателство. Съжалявам, но няма нужда да се чуват и двете страни. Не съм направила нищо погрешно. Точно накрая, когато си оправях косата, изтръпването не беше отминало, така че се обадих предварително да кажа, че ще закъснея за репетициите. Но след като чух гласа на онни, усетих, че пак ще вдигне врява, така че не можех дори да отида в залата. На самия ден също опитах да се самоубия. Мисля, че това беше най-голямата ми грешка. Така че вече свърших с нещата, които съм сгрешила. Онни, да разкрия ли повече истории или не? Има толкова много неща, че е досадно да ги пиша всичките. Каза, че всичко е измислица, но ако имаш съвест…Защо да го изтривам? Давай, казвай, че е измислица – ще има доста хора около теб, които ще бъдат втрещени. А, но предполагам, че ще кажеш, че не помниш и това и не си такава ужасна кучка? Уау, сигурно е страхотно да можеш да изтриваш спомените си толкова добре. Казват, че хората, които говорят лошо за някого, не го помнят така или иначе. Моля те, изтрий и моите спомени. Моля те, моля те. И пак – онни, не чувстваш ли вина, гледайки китката ми, нали? Може би си мислиш: ”Кажи ми го в лицето”.
Онни, историята е прекалено страшна, за да я наречеш измислица. Ходих на терапия за белези 3-4 пъти, за да се изсветлят. Но онни, спомените ми не изчезват. Полудявам с всеки изминал ден. Чимин, онни – закони? Съдебни дела? Нямам парите за това. Не мога. Компенсация за вредата върху психичното ми здраве? Въобще не ми трябва и нямам намерение да я получавам. Просто чувствам, че е толкова, толкова нечестно да съм съсипана от теб. Боли ме и ми е трудно. Това, на което се надявам, е просто да признаеш какво си сгрешила пред мен. Просто едно искрено извинение и това е. Ти, която ме тормозеше, живееш прекалено добре…Аз страдам всеки ден, само като си отворя очите. Но трябва да съм главата на семейството си. Признай грешката си и се извини. Нека и аз си отдъхна, хммм?”
Comentários