top of page
  • garbovauliana

Комфортните жени - доказателството за черните страници на японската история

Актуализирано: 17.10.2020 г.


Статуята на мира
Статуята на мира

Тази година на 14 август се навършиха 3 години от официалното постановление на корейското правителство за ,,Интернационален ден в чест на жертвите на японската принудителна проституция”. На тази дата пред множество мемориали в различни азиатски страни се събират официални лица, граждани и потърпевши в памет на жертвите на това нечовешко дело, извършено от японските имперски войски, за които ще разберете в тази статия.


Свидетелства за първите т.н ,,комфортни станции” са открити в китайската провинция Манджурия, където за първи път по искане на японските военни власти през 1931 г. отваря врати първата такава. След като японците стигат  до Шанхай, там също се установява такава станция. От там нататък до 1937г. броят на станциите все повече нарастава, като обхваща територии от южен Тайланд до северен Китай, а станциите за развеселение на японските войници се превръщат в ада на жените по онова време.

Повечето от тях или принудително са отведени, или са измамени, че ще работят във фабрики за японската армия. След като попаднат в ,,Комфортните станции”, те преминават през медицински прегледи и се превръщат в робини на японските войници, на които е разрешено да правят с тях, каквото поискат. До наши дни са достигнали множество свидетелства на жени жертви на подобна сексуална експлоатация и всички те имат сходства в показанията си за многократни изнасилвания, нетърпима физическа болка, дрогиране, нежелана бременост, болести, предавани по полов път, депресивни състояния и това е само част от нещата, които тези жени са претърпели.



Според данни на Seijuro Arafune, който е член на  либерал-демократическата партия, жертвите надхърлят 200000 жени само на Корейския п-в. Заедно с жените от Китай, Филипините, Тайланд и Япония числото почти достига 900 000 потърпевши, от които до наши дни са оцелели изкючително малък брой свидетели на тези зверства .



След края на войната, за да закрият своите престъпления - японците превръщат станциите в болници. От тогава до 1992 г. японското правителство мълчи за извършените деяния. На 14 януари 1992 г. ,,Ню Йорк Таймс” съобщава, че японското правителство е съгласно да поеме отговорност за извършените издевателства, като обаче уточнява, че това се отнася само за определени японски военни части, а не за цялата армия. Потърпевшите жени искат от правителсвото парично обезщетение. Няколко дни по-късно говорителят на японското правителство Кочи Като заявява пред медиите, че не може да се отрече ролята на японската армия, но японското правителство няма да отпусне парични обезщетения за жертвите на принудителната проституция. Това изказване предизвиква нова вълна от протести в Южна Корея и останалите потърпевши страни. А жените, оцелели от този ад, решават да разкажат историите си на света. През 2000 г. в Токио се провежда ,,Интернационалната женска трибуна за воените претъпления на японската армия”, на която 2000 жени дават своите показания за извършените посегателства от японските войници над тях, разказвайки личните си истории. В рамките на форума Габриела Кирк Макдоналд (представител на съдиите) обявява импертор Хитохито (управлявал Япония в  периода от 1926 г. до 1989 г.) за виновен за претъпления против човечеството. Така за първи път след края на войната, ,,комфортните жени ” получават възмездие. Но те все още чакат публично признание от японското правителство. Получават го на 28 декември 2015 г., когато тогавашният корейски президент Пак Гън Хье и японският министър Абе се договарят за окончателно разрешаване на проблема. Японското правителство поднася публично своите извинения и заплаща обезщетение в размер на 1 милиард йени, което се равнява на 8,8 милиона щатски долара. Тази сделка обаче води до нови протести сред сдруженията и намалява значително доверието към президентшата. По време на официалните пресконференции японският министър Абе нарича сделката ,,финална и необратима”, като посочва, че този проблем трябва да се реши, за да може следващите поколения да не се занимават с този въпрос. Повечето от жертвите смятат сделката за недостатъчна за решаването на проблема и се страхуват, че по този начин Япония ще ги накара да замълчат. Според направено през следващата година проучване, 72 процента от корейците смятат, че е трудно да се намери решение на този въпрос, едва 19 процента са положително настроени към приключването му. През  декември 2017 г. назначена от правителството на Мун Дже Ин комисия предоставя преглед на споразумението от 2015 г., като заявява, че сделката не успява да представи валиден подход към жертви на сексуално насилие.


На следващата година през август Комитетът на САЩ  настоява за премахване на расовата дискриминация и препоръчва на Япония да предприеме подход, ориентиран към жертвите, което довежда до изостряне на дипломатическите отношения между Сеул и Токио, като оставя въпроса отворен.

И до днес в Южна Корея и в много други страни се издигат множество паметници и мемориални плочи в чест на ,,комфортните жени”. Най- емблематичната от тях е ,,Статуята на мира”, която представлява младо момиче, облечено в ханбок , седнало до празен стол , който символизира жертвите на сексуалното робство.  През 2011 г. статуята е поставена пред японското посолство в Сеул . От посолството веднага настояват за премахването на статуята, но за да я защитят, през май 2017 г. гражданският конгрес в Пусан, Южна Корея, прави правното основание за защита на „Статуята на мира“ чрез приемане на наредба. Така монументът и до днес се охранява от националната гвардия на Република Корея.


Световните медии съобщиха за поставянето на две нови cтатyи в Южна Корея на мъж, коленичил пред момиче, символизиращо сексуалното робство, налагано от военовремената армия на Япония. Това даде повод за нови дипломатически скандали между двете страни, след като говорител на правителството на Токио повдига въпроса дали това не е японският министър-председател Абе. От своя страна Ким Чан-рьоп отхвърли обвиненията, като заяви:

,,Мъжът може и да е Абе , а може и да не е.”

Статуите носят името ,,Вечно изкупление” и според собственика представляват всеки, който заема отговорна позиция относно този въпрос.

Всички тези монументи  стоят, за да напомят за всички онези невинни жертви, загинали заради нечовечното отношение на японските имперски войници.


Comments


bottom of page