top of page
  • garbovauliana

Еликсирът на Ориента

Актуализирано: 31.08.2020 г.

Някои хора го пият следобед. Някои го пият сутринта, за да получат енергия за предстоящия ден, за други той е част от свещена церемония. Някои го предпочитат студен, а други- горещ. Това е чаят: най-популярната напитка, позната на света до днес. Всички днешни видове чай произхождат от двата основни: Camellia sinensis или Thea sinensis, прастария китайски чаен храст, и Camellia assamica или Thea assamica - индийски чай от Асам. 


Китайският чаен храст може да стигне височина 3 - 4 метра. Неговите листенца са по- дребни от тези на асамския, който може да достигне 10, 20 и дори 30 метра. Листата на чая са вечнозелени, цветовете - едри и мъхести. За негова родина се счита провинция Юнан, където  археологически открития свидетелстват за култивирането на това растение 6000 години Пр.Хр, а легендите за откриването му са още по-интригуващи.

 Според една от тях през 2737 г. пр.Хр китайският император, философ и писател Съннун, докато седял в гората, съзерцавайки огъня, неочакван порив на вятъра отронил от близкия храст няколко листенца и те паднали във врящата в котлето вода. Разнесло се сладостно ухание, което привлякло вниманието на императора. Той открил храста, набрал още листа и щом се върнал в двореца, наредил да му приготвят от удивителната напитка. Много скоро тя станала популярна сред неговите приближени. 


От историографски материали личи, че чаят започва да се разпространява през периода (или династията) Тан, т.е. между VII и X век, а по времето на периода Сун чаената култура процъфтява. За културата на чая свидетелстват и знаменти древнокитайски философи като Конфуций. Той го нарича tchu - тю. От tchu възниква tche-че, а от него - tea, tee, thѓ, te и други подобни названия на чая на различни езици. Всъщност интерено е и откъде идва в българския език самата дума ,,чай”. 

Тъй като в България културата на пиене на чай навлиза от Русия, а тя възприема китайската дума  ,,ча ”  茶, с която се обозначават листенцата на това храстно растение, лингвистите твърдят, че това е нейният произход. Всъщност, ако трябва да сме по-коректни, това е вследствие на различните преводи и произношение.  С течение на времето чаят започва да напуска границите на родината си и да се разпространява по целия свят.


За първи път чаят е пренесен в Япония от Китай около XII век.  Японски монах, който бил в Китай, за да учи, се връща у дома, донася няколко чаени храста и написва обширна книга за това растение. Казват, че тези храсти растат и до днес в Уджи, недалеч от Киото. 


Първоначално се употребява в манастирите и именията на аристократите, както и за лечебно средство. Развива се като начин на общуване между аристокрацията и в самурайската общност и се превръща в израз на философията на Дзен-будизма. А до бреговете на Европа достига едва през XVII век. През 1518 г. португалците се установяват в Макао, но постепенно холандците и англичаните ги изтласкват от китайските пазари. 


Първата мостра китайски чай е донесена в Амстердам през 1610 г. Тя била предназначена за членовете на кралското семейство. В Англия първият чай е внесен през 1650 г., благодарение на английската карлица Катрина де Бараганса. Наред с коприната, чаят се превръща в една от основните причини за разширяването на китайската икономика. Всъщност днес най-големият износител на чай в света се явява Индия, но това по никакъв начин не измества Китай от световния пазар на чай. 

 В границте на VIII-IX век културата на чая променя изцяло социалния начин на живот в Древен Китай, защото покрай него се създават специални места, където човек да може да се наслади на тази напитка - т.нар ,,чаени къщи”. В японската култура това се явява лична постройка, която е предназначена само за чаени церемонии. 


В Корея, под влияние на китайската култура, също се разпространява строенето на специални места за пиене на чай. Благодарение на тези специални места, хиляди хора по света могат да се насладят на чаша топъл чай в приятна обстановака. Разбира се, забързаното съвремие е променило и начина на пиене на тази напитка и е накарало хората да търсят по-рационалната му употреба, като чаените пакетчета, които са изобретени преди само век от американките Роберта Лоусън и Мери Маларън.

 Те разработват новаторски проект, за да икономисат от използването на безценните листенца. По-късно търговецът Томъс Съливан взима идеята и я патентова. Новата чаена торбичка се харесва на тогавашното общество, защото е по-удобна и не заема толкова място, тъй като дотогава в повечето домове чаят е стоял в специални кутии. Освен това, употребата на чай в днешно време става все по популярна. Според статистика във всяка секунда по света се изпиват 25,000 чаши чай.  Днес хиляди хора ежедневно се редят на опашки, за да опитат новите вариации на тази напитка.   

А векове наред чаят не престава да вдъхновява и  писателите по целия свят  или както казва Какузо Окакура в своята ,,Книга за чая”:

,,Чаят е повече от идеализирана форма на пиене, той е религия на изкуството на живота.”

Comments


bottom of page